Пуйката, вкусът, с който идва Коледа
Коледата, освен с подаръци и семейно веселие, винаги идва и с поне една пуйка. Печена, пълнена, със зеле, с кестени, с картофи, стафиди или гъби, тя е от неизменните неща, на които ухаят празниците в края на годината по целия свят.
Защо точно пуйка и защо точно на Коледа?
Съществуват поне две обяснения за това. Едното е изключително практично - тъй като е най-голямата птица, може да нахрани цялата фамилия, която се събира традиционно около масата на Коледа. Смята се, че съвсем началото, когато е пристигнала в Европа, пуйката е заменила гъската на празничната трапеза и защото е била нещо ново и екзотично. Хората са намирали очарование в различието и го споделяли, вярвайки че в хармония с щастието и веселието на Коледа и Нова година.
Има и една друга версия за присъствието на пуйката в празничните тенджери. Тя е по-поетична и е свързана с книгата “Коледни приказки” на Чарлз Дикенс. Според много от изследователите на писателя именно той е човекът, открил Коледа. Не става дума за религиозния ритуал, а за чисто културния феномен, който властва из целия свят в края на годината. Освен красивото клише ”Бяла Коледа” това е свързано и с приготвянето на пуйка на Рождество.
Пуйката, както и много други храни и навици, е пристигнала в Европа благодарение на Христофор Колумб. Той открил тази непозната дотогава птица, при пристигането си в Америка през 1942 година. Сигурно и заради това традицията по приготвянето на пуйка е по-силно в Америка, отколкото в Европа, където тя е позната едва от 15 век.
Съществуват интересни истории, свързани и със самото название на птицата. Във Франция например думата за пуйка е “dinde”. Тя е свързана с вярването, че Колумб е донесъл непозната птица от Индия и е дошла от обяснението "poule d'Inde" в превод “Птица от Индия”.
На английски пък пуйката се казва “turkey”, дума, която се използва и за Турция. И тук обяснението е, че британците били сигурни, че птицата е дошла от Турция. В Турция пък, по подобие на французите, вярвали, че пуйката е пристигнала от Индия и я наричат "hindi”.
В България пуйката е пристигнало по време на Османското владичество. Смята се пък, че названието й е дошло от румънски - puiu „пиле“, което е наследник на лат. pullus (с добавена слав. наставка -ка).
Освен история обаче пуйката е преди всичко вкус. И ако оставим настрана екзотиката и големината, има едно безспорно качество - месото й е изключително апетитно, съдържа много белтъчини и полезни минерали, а мазнините в него са изключително малко.
Като допълнение към всичките й качества има и още едно предимство - приготвя се изключително лесно. И все пак има няколко малки хитрини, които помагат - при възможност да не се замразява, да се полива със скове по време на печено и да се знае - една 7-килограмова пуйка може да нахрани поне 14 гърла!
