Постите - през вековете и през религиите
Всяка година, всяка религия има период в календара си, който е отреден за пости. Много вярващи ги спазват, убедени че чрез въздържанието се противопоставят на греха. Не са малко и онези, които следват постите независимо от религиозния живот, за да пречистят тялото си от натрупаните през годината вредни вещества. Християнската религия познава различни видове пости, но най-известните са Коледните, които започват 40 дни преди Рождество и Великденските - 40 дни преди Възкресение.
Историята разказва, че Мохамед също е постил преди да прочете Корана. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи преди да чуе божиите заповеди.
Постът е 40-дневен, за да се подготви вярващият за Рождество и за Възкресение. 40 е свещено число в Библията. 40 дни продължава потопът, еврейският народ обикаля 40 години в пустинята преди да намери Обетованата земя, Исус пости 40 дни и 40 нощи преди Дяволът да се опита безуспешно да го съблазни.
Извън първите прояви на пост традицията му води началото си от 4 век, когато Първият вселенски събор (348-341 година) дава указание да се яде само хляб и сушени плодове във времето на Великия пост.
През 7 век постът влиза в църковния календар. В този период въздържанието се е състояло в това да се яде само веднъж в края на деня и да не се приема никаква храна на Разпети петък и Велика събота.
През Средновеконието постът е много строг, той изключва освен месото и всички млечни продукти, както и яйцата. През 15 век обаче големите ограничения падат след като Гай Юлий Цезар позволява на вярващите да се хранят с мляко и яйца докато спазват постите.
До средата на миналия век Римокатолическата църква е позволявала само едно хранене на ден по време на пости. По изключение в някои от дните се разрешавала лека закуска. Днес според католическата църква за най-строг пост са отредени Велика сряда и Разпети петък преди Възкресение.
За православната църква 40-дневният Велик пост преди Великден е най-строгият. Той включва различни ограничения в различните седмици, а в последната, Страстната седмица, може да се яде само растителна храна - без олио и вино. На Разпети петък, ако здравето го позволява, не се яде нищо.
Постът преди Рождество също разрешава само растителна храна в последните дни, но ако някой от тях се падне събота или неделя, е позволено олио и вино.
При протестантите въпросът с постите е спорен. Те не гледат с добро око на постенето и дори смятат, че то е излишна проява на религиозност, която не се одобрява от Господ. Според тяхното разбиране Исус вече се е пожертвал на кръста и всяка следваща жертва е излишна.
При евреите обаче това далеч не е така. При тях с постите започва Рош а-Шана - еврейската нова година. Те продължават десет дни до друг голям празник - Йом Кипур, по време на който се иска опрощение на греховете.
Мюсюлманите също постят. Постенето в исляма е задължение за всеки, то е един от петте стълба на религията. По време на свещения месец Рамазан мюсюлманите спазват строг пост през светлата част на деня, а когато мръкне е позволено ограничено количество храна.
