Конякът - настроение и аромат по френски
Произходът на това невероятно питие навярно е останал някъде в далечната
древност. Уникалният му вкус, пълнещ цялото тяло с наслада и настроение, е
претърпял различни подобрения, за да доставя радост на милиони хора по целия свят
днес.
Историята на коняка се свързва с една легенда от френския град Коняк, според която
един благородник създал, без да иска, двойната дестилация, характерна и за други
спиртни напитки. Но в комбинация с определения сорт грозде и технологиите в
района, конякът се превръща в неповторимото питие, което всички познаваме.
Легендата разказва, че една нощ рицарят Жак дьо ла Кроа Марон, лорд на Сегонзак,
който бил благочестив и суеверен винопроизводител, сънувал, че дяволът иска да
открадне душата му и да я свари. Вярата му била толкова дълбока, че душата му
оцеляла при първото варене и Сатаната трябвало да я вари втори път. При
събуждането си рицарят бил толкова впечатлен, че решил да приложи тази техника и
върху своята ракия. Така се родила двойната дестилация, основна характеристика при
производството на коняка, която се прилага основно в Шарант, регион в Западна
Франция. Всъщност защитената зона за производство на коняк е разделена на шест
района, които започват от Дьо Севър на север до Дордон на югозапад.
Има и друга история за раждането на коняка. Тя е свързана с местоположението на
града Коняк, който бил средище за производство на вино от векове наред. Множество
търговци купували напитката на боговете от там, но не знаели как да я съхраняват
така, че да не се разваля по време на дългото им пътуване. Алчни холандски
пътешественици решили да дестилират виното, за да намалят обема му, а после го
разреждали с вода. Така се родило брендито. По-късно, в комбинация със
съхраняването му в дъбови бъчви и с двойната дестилация, измислена от
благочестивия лорд на Сегонзак, се родил ароматният коняк.
Като цяло се възприема, че от около 80 000 хектара лозя в района, 73 000 са
подходящи за производство на коняк. Засаденият сорт грозде е предимно юни блан.
Когато узрее добре, този сорт дава вино с висока киселинност и с ниско съдържание
на алкохол.
Освен подходящият сорт грозде и добрите регионални условия, предпоставка за
добрия коняк е, разбира се, и технологията за направата му. Затова веднага след
беритба гроздето се транспортира до фабриките, където се подлага на процедура по
смачкване с хоризонтални преси. Получава се гроздов сок, който има захарно
съдържание между 17 и 20 процента. Той се оставя да ферментира по естествен
начин. Виното, което се получава след това, е с алкохолно съдържание около 8-10 на
сто. Смята се, че то не е идеално за пряка консумация, но пък е перфектно за втора
дестилация.
Течността, която се получава след нея е високоалкохолна, а за да се получи от нея
перфектния коняк, тя трябва да отлежи няколко години в прочутите дъбови бъчви.
Понякога за ускоряване на процеса на съзряването се добавят в бъчвите дъбови
стърготини. В процеса на съзряването голяма част от алкохола се изпарява.
Отлежалата течност се разрежда с вода до около 400С и се добавя малко захар и
карамел за по-добър вкус.
И разбира се, за да се усети всеки аромат от тази изпълваща с наслада напитка, тя
трябва да се пие в специални чаши, предварително загрети.
