Баклавата - история с дъх на печени кори и канела
Тънки препечени кори, пълнеж, ухание на разтопено масло и преливаща сладост - за много народи баклавата е истинският цар на десертите.
Този изкушаващ сладкиш доминира на празничните маси в България и в останалите страни от Балканите. А също и в тези от Близкия Изток, както и при грузинците, арменците и кипърците. Иначе баклавата е позната по целия свят, но въпреки това нейният произход остава неизвестен.
Според някои проучвания тя води началото си или от Централна Азия, или от Сирия. През византийската епоха рецептата й вече е била така разпространена, че дори е започнала да се търгува.
Някои проучвания смятат, че люлка на баклавата е Газиентеп, град в област със същото име, разположена на югоизток от Анадола, на северозапад от Месопотамия и недалеч от Сирия. Впрочем името “баклава” има моголски корени според британския речник Oxford. Моголската империя е мюсюлманска държава просъществувала от 1526 до 1858 и обединявала днешните територии на Индия. Според Oxford етимологията на думата “баклава” засилва предположението за турския произход на сладкиша.
При османците първите писмени следи за съществуването на баклавата датират от 1473 година, тоест водят към завоевателя на Истанбул Мехмед II. Смята се, че те са приготвили първата баклава в кухнята на Топкапъ сарай в Истанбул. Предполага се, че сладкишът е наследник на многолистни хлебчета, правен по тези земи дотогава.
Всяка страна има своя история и свои вариации на приготвянето й.
В Румъния например баклавата навлиза през 18 век, по същото време, по което и нугата и локума чрез фанариотите (аристократи, изповядващи православната християнска вяра). И днес там баклавата се приготвя за Нова година.
Новогодишната баклава е запазена и за празничната трапеза в България. Макар че захаросания сладкиш може да се опита под различна форма в почти всяка сладкарница у нас, традицията да се приготвя вкъщи не умира. А заедно с нея остава и незаменимото удоволствие от изпълнената с аромат на препечено тесто и дъх на канела къща.
В Турция, заради хилядите лешникови дръвчета, баклавата масово се прави с лешници. В Тунис десертът често се пълни със смес от ядки - орехи, лешници, бадеми, кашу… В Алжир може да ви се случи да попаднете на баклава с един бадем по средата. Вкусна баклава има и в Гърция. И там, както на повечето места, веднъж опечена, тя се полива с мляко или захарен сироп.
За многото видове баклава има и легенда, която разказва, че сладкарите в дворцовата кухня на турския султан трябвало всеки ден да приготвят нов вид от вкусния десерт, който се услаждал толкова много на господаря им. Затова те измислили различни форми баклава и ги гарнирали с всякакви видове пълнеж, за да могат да задоволят претенциите на падишаха.
Ако след толкова вкусни приказки вече ви се привижда баклава, не му мислете. Достатъчни са два пакета фини кори за баница, четвърт килограм масло, малко счукани орехови ядки, канела, захар, лимон и вода. За останалото питайте бабите.
